Висока миза

Окончателният вариант на закона ще влезе в парламента не по-рано от октомври. А дотогава Държавната комисия по хазарта ще трябва да обобщи и прецени кои от предложенията на бизнеса, получени след серия от обществени дискусии, да отрази в проекта.  

Е-ограничения

Едно от най-обсъжданите предложения е за узаконяването на онлайн хазарта. Индустрия с постоянен  ръст в световен мащаб, за която Европа все още търси подходяща регулация (виж карето). Официална статистика липсва, но според представители на бранша сайтовете за залагания и игри само на български език са стотици. В момента те оперират на ръба на закона, тъй като липсва регулация на тяхната дейност, която да ги накара да плащат данъци. Сега финансовото министерство се опитва да запълни тази нормативна дупка, като предвижда компаниите да могат да се лицензират както останалите организатори на хазартни игри.

Едно от основните изисквания към онлайн операторите е сървърите им да са на територията на страната и да е осигурена връзка с Националната агенция за приходите с идея да се следят оборотите.

Дотук с овациите. От текста в проекта не става ясно дали изискването е за централния сървър на компаниите. Много от тях оперират на няколко континента и подобно условие за тях практически е неизпълнимо, а това означава, че автоматично от българския пазар за онлайн залагания ще отпаднат най-големите и светли международни компании. "Има чисто технологичен начин правителството да получи достъп до нужната му информация. В Италия например има същото изискване. "Не преместихме сървъра си там, но осигурихме на тяхната приходна агенция връзка с нашия сървър. Всичко е прозрачно – колко печелим ние, каква е печалбата на клиента", обяснява мениджър на една от международните компании за онлайн залагания.

Според адвокатите на други дружества с интерес към българския пазар изискване онлайн операторите да поддържат сървърите си на територията на страната има в полския проектозакон. Този текст според тях е една от причините Европейската комисия да замрази полския проектозакон за хазарта. Аргументът е, че това ограничава достъпа до пазара на компании от други страни членки. Друго сходство между полския и българския проект е изискването онлайн операторите да имат най-малко по един аналогов пункт за приемане на залози и изплащане на печалби за всяка от 28-те административни области в страната. Първо, това обезсмисля бизнес модела на онлайн операторите. А освен това на тези условия в момента отговаря само "Еврофутбол", собственост на Васил Божков. От компанията неведнъж са заявявали, че онлайн букмейкърите, които не плащат данъци в България, са нелоялен конкурент.

Има и много други неясноти – например при изискването за пет години опит за съответната хазартна дейност не е изрично посочено къде трябва да е придобит той –  само в България (което би ограничило навлизането на чужди компании на пазара) или и се приема и натрупаният стаж по други географски ширини.

Появява се и друг въпрос - доколко държавата ще успее да се справи с предизвикателството "регулация на онлайн хазарта", при положение че все още нито една европейска страна не е намерила идеалното решение. Причината е, че всяко ново ограничение, което се опитва да въведе дадено правителство, бързо се преодолява от нелегалните сайтове. И дори под друг интеренет адрес, те продължават да работят.

Стани голям 

Още на първото  публично обсъждане на проектозакона, председателят на Държавната комисия по хазарта Калоян Кръстев заяви, че с него се цели окрупняване на пазара. По думите му малките обекти често са в сивия сектор и за да излязат на светло, трябва да се обединят. С този аргумент се предлага да се завиши изискването за броя на игралните автомати в казината и залите в зависимост от броя на жителите на населеното място. Въвежда се и изискване за направени инвестиции. Компаниите ще трябва да са вложили в страната от 200 хил. евро (за игрални автомати) до 1 млн. евро (за казино) в зависимост от различните видове хазартни игри.

От Асоциацията  на производителите и организаторите от игралната индустрия (БТАПОИ) обясняват, че е добре да се изискват инвестиции, но праговете трябва да се намалят  наполовина предвид кризата и свития с около 40% пазар. В текстовете има и едно изискване, което е в разрез с нормалната инвестиционна логика – организаторите на хазартни игри първо трябва да направят съответната инвестиция според вида дейност и след това могат да кандидатстват за лиценз пред комисията по хазарта. От асоциацията предлагат да се изисква инвестициите да се направят до 1 година след получаването на лиценз за съответната дейност.  

Твърде крайни 

В проекта има и нови санкции. В стремеж да бъде безкомпромисен към нарушителите регулаторът понякога ще е твърде суров: "Контролът трябва да се засили, но не да минава в крайност, която да пречи на бизнеса. Някои от текстовете налагат прекомерни изисквания, които могат да парализират сектора", обяснява представителя на асоциацията Надя Христова и дава пример: предложението комисията да може да отнема издадени лицензи, ако дадено дружество има неплатени задължения към бюджета. Така дори за забравена глоба може да се стигне до отнемане на лиценз. Редно е да се даде някакъв гратисен период за погасяване на задълженията или пък да се сложи определен праг. В противен случай ще се създаде предпоставка за субективни преценки от страна на регулатора.

Други представители  на хазартния бранш пък възнегодуваха срещу ограничителните текстове, които определят на какво разстояние от училищата трябва да се намират хазартните обекти. Проблемът е, че е отпаднало изключението за тези, които са разположени в хотели с три и повече звезди. Така от шест казина в София, които отговарят на изискванията да носят това наименование и по новия закон, пет ще трябва да затворят, дадоха пример представители на сектора. Техните аргументи са, че и в момента непълнолетните не се допускат в игралните зали, а поставено по този начин, изискването ще означава много обекти да затворят, въпреки че са изрядни по другите критерии на закона.

От асоциацията посочват, че в проектозакона има  много недоизяснени казуси. Например в документа е посочено, че може да се произвежда само оборудване, което е одобрено от Българския институт по метрология. Той обаче не е акредитиран за други страни и се получава така, че фирмите ще могат да произвеждат само по зададените за българския пазар изисквания. А 70-80% от продуктите на българските производители на игрално оборудване са предназначени за износ. "Затова предлагаме сертификатът от Българския институт по метрология да се изисква само за съоръжения, които са предназначени за българския пазар", обяснява Надя Христова от асоциацията.

Преди да бъдат гласувани, предлаганите промени трябва да получат одобрение от Европейската комисия. На фона на надигащата се вълна недоволство от страна на онлайн организаторите на хазартни игри обаче нищо чудо от Брюксел да удавят проекта във въпроси. Дотогава остава надеждата, че регулаторът ще се съобрази и с част от предупрежденията на бизнеса.